Как се приготвя глазура

Преди да започнете

Да приготвите глазура означава да претеглите по рецепта суровини на прах (смлени минерали, глини и фрити – стъкло, произведено във фабрика и смляно на прах) и да ги смесите с вода в глазурна суспензия – гъста течност от прах, задържан във водата. След това я пресявате, коригирате гъстотата ѝ и я изпробвате върху масата, с която работите, преди да ѝ се доверите върху изделие. Всяко число в този наръчник е отправна точка: правилното количество вода, гъстотата и ситото за Вашата глазура са онези, които показват пробите Ви, затова записвайте какво правите и какво получавате.

Какво Ви трябва

• Везна с точност 0,01 g за пробите и оцветителите и по-голяма везна за замеси от килограми.
• Съдове с капаци: ниски за сухите суровини, кофи за глазурата. Дерек Ау (Derek Au) държи пробните глазури в кутии за супа с капаци.
• Отделна чиста лъжица за всяка суровина, за да не попада никога един прах в друг.
• Уред за разбъркване: бормашина с бъркалка или, за малки проби, блендер, който се използва само за глазура. Ако нямате нищо друго, ще свърши работа и тел за разбиване.
• Сита, които в Обединеното кралство се продават като sieves и lawns: 80 меша, плюс 100 или 120 меша за глазури с оцветители.
• Мерителен цилиндър или спринцовка от 100 mL за измерване на относителното тегло.
• Етикети, водоустойчив маркер и тетрадка или бележките и дневниците на изпичане в Glazecalc.
• Пробни плочки от масата, която ще глазирате.
• Респиратор (филтрираща полумаска), гумени ръкавици, гъба и моп.

Купуване на суровини

Къде да купувате

Керамиците купуват от доставчици на материали за керамика, които продават глина, суровини за глазури и инструменти. Таблицата показва някои от тях за Вашата държава, всеки проверен на собствения сайт на магазина, а можете да изберете и друга държава, за да видите нейните магазини. Асортиментът се променя, затова проверявайте, преди да поръчате. Големите производители като Sibelco и Imerys продават на промишлеността; керамиците купуват техните суровини чрез магазини като тези. Справочният сайт за керамика Digitalfire поддържа указател на магазини на доставчици за други места.

Колко да купите

Стандартният чувал е 50 lb (22,7 kg) в САЩ и 25 kg (55 lb) другаде, така че двата са почти еднакви. Много доставчици продават за проби и разфасовки от 1; 2,5 или 5 kg (около 2,2; 5,5 или 11 lb). Glazy, отворената база данни с рецепти, съветва суровините, които използвате постоянно (фелдшпат, кварц, каолин, калциев карбонат и фрита за средни температури), да купувате на цели чували, които често са с 20–30% по-евтини. Оцветителите – металните оксиди и керамичните пигменти, които оцветяват глазурата – купувайте в малки количества: повечето се използват под 5%. Примерните списъци за пазаруване на Glazy излизат около 515 долара за средни температури и 397 долара за високи температури, по цени в САЩ.

Начален комплект

Основният списък на Glazy за всяка температура е: кварц, каолин, фелдшпат, калциев карбонат, цинков оксид и доломит или талк. Повечето глазури за средни температури (пирометричен конус Orton 5–6) се нуждаят и от бор, обикновено от фрита, която Glazy нарича „с постоянен състав и по-малко разтворима от нефритованите борати“. Комплектът по-долу е наше предложение, съставено по списъка на Glazy и списък от един форум. Наръчникът „Глазиране от основните принципи“ обяснява какво прави всяка суровина.

Технически листове и информационни листове за безопасност

Искайте два документа за всяка суровина. Техническият лист (TDS) дава химичния ѝ анализ: тегловния дял на всеки оксид в праха. Glazecalc работи с тези анализи, а суровина по анализа на доставчика можете да добавите на страницата за суровините. Информационният лист за безопасност (ИЛБ) казва как да боравите със суровината на прах. Пазете всеки ИЛБ и го прочетете, преди да смесвате.

Анализите са средни стойности, а не обещания. Valentine Clays пише в техническия лист на своя кремък „СРЕДНИ СТОЙНОСТИ. ТЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ СПЕЦИФИКАЦИЯ“, а анализите на фелдшпата Custer в Glazy от различни години дават от около 68,5% до 72,4% силициев диоксид. Предлагаме да записвате партидния номер на всеки чувал (кода на партидата му), за да можете да разберете дали промяна в изпитана глазура идва от суровината.

HSE предупреждава, че кристалният силициев диоксид „може да бъде погрешно етикетиран“ като аморфен силициев диоксид. Освен това ИЛБ се отнася до праха, не до изделието: той не казва нищо за това дали изпечената глазура е подходяща за контакт с храни. Това може да покаже само лабораторно изпитване на изпеченото изделие за отделяне на метали.

Имената се сменят, затова купувайте по химичен състав

Търговските марки идват и си отиват, когато мините се затварят. Фелдшпатът Custer, добиван в Южна Дакота повече от 75 години, се изчерпа в края на 2023 г. Когато Clay Art Center премина към G-200 AU и Mahavir, около половината от глазурите му трябваше да бъдат коригирани. G-200 и G-200 HP също вече ги няма, а Laguna сега внася Mahavir, чийто химичен състав е близък до този на G-200.

Gerstley Borate, естествен борен минерал, използван в много от по-старите рецепти, е трудно достъпен, откакто мината му беше затворена през 2000 г., макар че New Mexico Clay съобщи през ноември 2025 г., че Laguna доставя „Gerstley Borate Original“. Източниците не са единодушни дали Gillespie Borate може да го замести. Производителят му го продава като заместител фунт за фунт. Berkeley Potters Studio казва, че той „не е пряк заместител“, а Digitalfire установи, че е променил цвета на една глазура. Сигурният път е да сравните двете суровини по оксидите им и след това да ги изпробвате.

Имената се различават и по региони. В Северна Америка кремък (flint), кварц (quartz) и силициев диоксид (silica) означават един и същ смлян силициев диоксид, а според Digitalfire истински кремък на прах вероятно няма да намерите при доставчиците. В Обединеното кралство кремъкът е отделен продукт: този на Valentine Clays е калциниран (нагрят) силициев диоксид. И двата са почти чист силициев диоксид, затова очакваме да са близки, но проверете анализа. За каолина Glazy пише, че замяната едно към едно, например EPK вместо британски каолин (china clay), „често работи съвсем добре, особено при количества <10%“.

Много рецепти посочват суровини, които се продават в една държава, а в друга – не. Таблицата по-долу взема всяка суровина от библиотеката на Glazecalc, която не се продава там, където пазарувате, и по анализите намира най-близката суровина от същия вид, която се продава. Числото показва колко се различават двете: с колко грама се различават оксидите им след изпичане на 100 g суровина, сумирано за всички оксиди. При разлика до около 15 g едната обикновено може да замести другата при първа проба. Имената съдържат собствените кодове на производителите и магазините, така че можете да ги поискате по име.

Glazecalc сравнява суровините по това, което внасят в изпечената глазура, а не по име. Рецепта със суровина, която вече не се произвежда, показва какво се използва днес. Предложи количества и сравни изчислява количествата отново за заместителя, а Пресъздай от моя запас създава рецептата наново от суровините във Вашия запас. И двете съпоставят само оксидите след изпичане, затова първо изпробвайте малък замес.

Съхранение на суровини и глазури

Сухи суровини

Пазете праховете сухи, в съдове с капаци, които стоят затворени, когато не загребвате от тях; Glazy съветва съдовете да са херметични. Избирайте ниски съдове вместо дълбоки контейнери: HSE отбелязва, че над дълбокия контейнер се навеждате, а прахът пада от по-голяма височина. Дръжте ги на рафт, за да можете да миете с мопа под него. Калцинираната сода и корнуолският камък (Cornish stone) поемат влага от въздуха. Един керамик от форум ги суши в тава за печене при около 50 °C (122 °F) и предупреждава, че тънките кофи от боя могат да се спукат в гараж при минусови температури. Предлагаме да пазите разтворимите суровини (калцинирана сода, боракс, литиев карбонат и нефритовани борати като Gerstley Borate) в херметични съдове и на закрито.

Замесени глазури

Глазурата в кофата непрекъснато се променя. Слабо разтворимите суровини (нефелинов сиенит, литиев карбонат, Gerstley Borate, колеманит, стронциев карбонат и фритите като цяло) с времето променят течливостта ѝ и в нея могат да израснат малки кристали, още повече в топло помещение. Gerstley Borate желира глазурната суспензия „дори в по-малки проценти“. Кафеникавата вода над утаената глазура е разтворено желязо: излейте я и я заменете с чиста вода. Очаквайте също:

• Сбиване на утайката: глазура, замесена толкова гъста, че да не ѝ трябват добавки, често се утаява в твърд слой. Помагат разреждането и желирането ѝ (вижте „Относително тегло“).
• Миризма: от микроби, които се хранят с лепила като CMC. Глазура, която мирише, все пак може да се използва, ако се нанася добре.
• Замръзване: пазете кофите от него. Размразете замръзналата кофа на стайна температура и я проверете за пукнатини.

Не връщайте използвана глазура в основната кофа и не потапяйте четки в нея. Преди да използвате глазура, която е стояла, я разбъркайте, измерете отново относителното ѝ тегло и я пресейте, ако има бучки или кристали.

Етикети

Надписвайте всяка кофа с водоустойчив маркер. Закин (Zakin) в статия за Ceramic Arts Network посочва името на глазурата, пълната ѝ рецепта заедно с оцветителите, конуса, датата и, в общо ателие, Вашите инициали. Предлагаме да добавите и целевото относително тегло, както и добавената английска сол (магнезиев сулфат) или CMC, ако има такива. В UT Austin (Тексаския университет в Остин) използват и цветове: оранжеви кофи за нискотемпературните глазури, бели за глазурите за средни температури. Смятайте глазура без етикет за глазура, която може да съдържа олово, и не я използвайте за съдове за храна.

Претегляне

Проценти и замеси

Рецептата дава всяка суровина като процент от сухото тегло. Основните суровини обикновено дават общо 100, а оцветителите често се добавят свръх тях. За да направите замес (количеството, което смесвате наведнъж), умножете всяко число по размера на замеса, разделен на 100. За 5000 g в UT Austin умножават по 50, така че суровина с 4% става 200 g.

На страницата на рецептата Преизчисли за замес прави умножението: въведете например 500 g и всяко количество става грамове за претегляне или фунтове и унции, ако сте ги избрали в настройките. Печат може да даде само списък за претегляне с междинна сума за претегляне в една кофа и квадратче за отметка до всяка суровина.

Изберете везна според най-малкото си количество

Разделителната способност на везната – най-малката стъпка, която показва – ограничава колко малко количество можете да претеглите точно. В проба от 100 g оцветител с 0,5% е 0,5 g. Везна, която отчита до 0,1 g, може да сгреши с 0,05 g – около 10% от това количество; при 0,15 g грешката е около една трета. Това е наша сметка, но тя показва защо за оцветителите е нужна по-точна везна.

Съветите за това колко точна везна Ви трябва се различават. Дерек Ау установи, че евтина цифрова везна до 200 g постоянно греши. Ако купувате само една, той препоръчва везна до 200 g с точност 0,01 g, а добрата механична везна с три рамена смята за „много по-надеждна от евтина цифрова везна“. Според нас сигурният избор е везна с точност 0,01 g за пробите (50–200 g) и оцветителите, а за замеси от 1 kg (около 2 lb) нагоре – настолна везна с точност 0,1 g или 1 g. От време на време проверявайте и двете с калибровъчна тежест.

Претегляйте поред и отмятайте всяка суровина

1. Проверете дали имате достатъчно от всяка суровина.
2. Сложете респиратора. Проверете дали везната е чиста и стои хоризонтално.
3. Поставете празния съд на везната и натиснете бутона тара (TARE), който нулира показанието, за да претегляте само това, което добавяте.
4. Претегляйте суровините една по една, всяка със собствена чиста лъжица, затваряйте всеки съд, преди да отворите следващия, и отмятайте всяка суровина веднага щом я сложите.

Дерек Ау претегля в една купа на отделни купчинки, така че сгрешено количество да може да се загребе обратно. Ако претегляте в една кофа, без да тарирате между суровините, междинната сума в Glazecalc Ви казва какво би трябвало да показва везната след всяка от тях.

Смесване и пресяване

Колко вода

Източниците се различават. Дерек Ау започва гъсто – с 50 mL вода на 100 g прах – и добавя още по-късно. Potterycrafts дава 65 mL на 100 g за една своя глазура на прах. В UT Austin използват равни тегла вода и прах, а когато Digitalfire сложи 20 kg прах в 20 kg вода, измери относително тегло 1,46.

Водата се добавя бързо, а се маха бавно, затова започнете с по-малко. Нашата оценка: започнете с около 70–80 mL на 100 g (700–800 mL на килограм или около 11–12 US fl oz на фунт). Оставете праха да се накисне, разбъркайте и пресейте при тази гъстота, след това добавяйте вода малко по малко, докато относителното тегло стане каквото трябва. 1 mL вода тежи 1 g, така че можете да я претеглите. Ако прекалите, оставете глазурата да се утаи, след това махнете бистрата вода отгоре с гъба или я отлейте.

Инструменти и вода

• Миксер с пропелер. Digitalfire нарича добрия миксер „задължителен“. Бормашина с кабел и бъркалка върши работа в кофа. В UT Austin я оставят да работи поне 4–5 минути, след като глазурата изглежда разбъркана, и пазят бъркалката да не опира в кофата, от която може да изстърже пластмаса.
• Блендер. Той „работи изключително добре за малки замеси“ (Digitalfire). Използвайте го само за глазура: той никога не трябва да се връща в кухнята.
• Тел за разбиване или пръчка. Изборът на Закин, когато няма миксер.

Водата също е различна и според Digitalfire тя променя поведението на глазурната суспензия. Дерек Ау използва вода от обратна осмоза, защото чешмяната му вода е твърда. Каквато и вода да използвате, запишете я.

Стъпка по стъпка

1. Сложете респиратора, а ако ръцете Ви ще влизат в глазурата – и гумени ръкавици. Закин носи маска от началото на претеглянето, докато глазурата не се намокри.
2. Отмерете в кофата около 70–80 mL вода на 100 g прах.
3. Добавете претегления прах внимателно, от малка височина. В UT Austin добавят праха към топла вода; Закин и Ау добавят водата към праха. Предлагаме прахът да се сипва във водата, защото така се вдига по-малко прах, освен при рецепта с много бентонит: при нея първо разбъркайте заедно сухите прахове.
4. Накиснете праха: оставете го да попие водата, без да разбърквате. Digitalfire изчаква около 20 минути. Прахове с лепило или свързващо вещество трябва да престоят през нощта.
5. Разбърквайте, докато не останат сухи участъци или бучки.
6. Пресейте глазурата два пъти (вижте по-долу).
7. Покрийте я и я оставете да престои през нощта, след това я разбъркайте отново и проверете дали на дъното няма твърд слой.
8. Измерете относителното тегло и добавяйте вода малко по малко, докато стигнете целевото.
9. Надпишете кофата и запишете какво сте направили.
10. Почистете мокро: измийте пода с моп и избършете всяка повърхност, включително съдовете на суровините отвън.

Пресяване

Ситото е мрежа в рамка. Когато прокарвате глазурата през него с четка, се разбиват бучките, които разбъркването е оставило, и се задържат частиците, които след изпичане биха дали тъмни точки. Колкото по-голямо е числото на меша, толкова по-ситна е мрежата: 80 меша има отвори около 0,18 mm, а 100 меша – около 0,15 mm.

Източниците препоръчват различни сита. Закин пресява два пъти през 50 или 80 меша. Дерек Ау използва 120 меша за повечето глазури, особено за тези с кобалт или желязо: след три пресявания през 80 меша в един селадон все още оставаха точки от желязо, а едно пресяване през 120 меша реши проблема. Сита от 60–80 меша той оставя за пепелните глазури и за другите глазури с едри суровини. Британският доставчик Potterycrafts предлага 60–80 меша. Сигурен избор по подразбиране:

Относително тегло

Относителното тегло (отн. тегло) показва колко прах има в глазурната суспензия. То е теглото на даден обем глазура, разделено на теглото на същия обем вода. За водата то е 1,00, а глазура с отн. тегло 1,45 тежи 145 g на 100 mL. Като замесвате до измерено относително тегло, получавате всеки път една и съща гъстота и един и същ слой. То няма мерни единици, затова е едно и също в грамове или в унции.

Измерване чрез претегляне на 100 mL

1. Разбъркайте глазурата, така че нищо да не е утаено.
2. Поставете на везната мерителен цилиндър (висока мерителна тръба с деления) от 100 mL или спринцовка от 100 mL и тарирайте.
3. Напълнете го с глазура точно до 100 mL, като отчитате чертата на нивото на очите.
4. Претеглете го и разделете грамовете на 100: 145 g означава отн. тегло 1,45.

Digitalfire също отбелязва на чаша нивото на 500 g вода, напълва я с глазура до чертата и разделя теглото на 500; по-голямата и по-пълна мярка е по-точна. Ареометърът – поплавък, който се отчита там, докъдето потъне в глазурата – е бърз, но може да покаже грешно при гъсти или желирани глазури. Британските ареометри, като този на Potclays, показват градуси Боме (°Bé). По наша сметка отн. тегло = 145 ÷ (145 − °Bé), така че 46 °Bé е около 1,46. По-старите британски книги дават тегло на пинта – унциите в една имперска пинта глазура: разделете го на 20, така че 29 oz е около отн. тегло 1,45 (също наша сметка).

Към какво да се стремите

Източниците се различават, най-вече за нанасянето с четка и пръскането, където британският доставчик Potclays дава много по-високи стойности (самият той ги дава „само за ориентир“). Приемайте всяко число като отправна точка. Основният съвет на Digitalfire е да намерите относителното тегло и желирането, които работят за всяка глазура, след това да ги повтаряте и да ги записвате.

За да провери на око глазура за потапяне, AMACO потапя за 5 секунди и търси слой, дебел приблизително колкото американската монета от десет цента (dime). Digitalfire изпича за проверка пробни плочки, потопени за 5 секунди.

Вода за целево относително тегло: наша оценка

Таблицата по-долу е наша собствена сметка, а не на някой източник. Тя приема, че частиците на праха имат плътност 2,6 g на cm³, което е допускане, а не измерване. Глината, разтворимите суровини и желирането променят истинската глазура, затова я използвайте за начало, а после мерете. За проверка: за равни тегла прах и вода тя предвижда отн. тегло 1,44, близо до измереното от Digitalfire отн. тегло 1,46. Тя показва също, че с 70–80 mL на 100 g започвате над отн. тегло 1,50, по-гъсто, отколкото Ви трябва.

Английска сол, лепило CMC и бентонит

Английската сол (магнезиев сулфат) кара глазурата леко да желира, когато стои неподвижно, и отново да тече, когато се разбърка. Това се нарича флокулиране (сгъстяване), а глазура, която се държи така, е тиксотропна: нанася се по-равномерно, капе по-малко и се утаява по-малко. Digitalfire предлага да започнете с около 2 g на галон, след като относителното тегло е правилно (грубо 0,5 g на литър, наше преобразуване), и да нагласяте количеството всеки път, когато замесвате, тъй като никоя рецепта не би трябвало да определя дозата. Предлагаме първо да я разтворите в малко гореща вода. В пример на Digitalfire глазура с отн. тегло 1,45 капеше, затова с вода я свалиха до отн. тегло 1,43, а английската сол я желира обратно до кремообразна гъстота и тя легна равномерно. Груба проверка: разбъркайте, спрете и наблюдавайте. Желираната глазура продължава да се движи около 2 или 3 секунди, после спира и леко се връща назад.

Лепилото CMC (карбоксиметилцелулоза) прави суспензията по-лепкава и по-бавно съхнеща и оставя по-твърд слой, който се държи за изделието. То е най-важно за глазурите за четка и за глазурите с много фрита. В примера на Digitalfire 3,75 g се разбъркват в 1000 g суспензия, като това трябва да стане с блендер. Глазура с CMC няма да желира с английска сол, а тъй като микробите се хранят с лепилото, тя може да се промени в кофата и да започне да мирише.

Бентонитът, много фина глина, помага останалите частици да стоят в суспензия. Глазурите за потапяне обикновено разчитат за това на 15–25% некалцинирана глина. При рецепта с малко глина помагат около 1–3% бентонит; според Digitalfire глазура с над 15% глина не би трябвало да се нуждае от бентонит над 1% от теглото на сухата глазура.

Пробни плочки и серии проби

Започнете с малко

Дерек Ау увеличава количеството на три стъпки: проба от 50 или 100 g, ако се получи – опит с 1–2 kg, след това замес от 5–10 kg за ателието. По наша оценка проба от 100 g с отн. тегло 1,45 дава около 135 mL (около 4½ US fl oz) глазурна суспензия – достатъчно, за да потопите няколко малки плочки в тясна чаша.

Изпробвайте върху масата, с която работите

Една глазура може да изглежда съвсем различно върху друга глина или в друга пещ: Clay Art Center изпробва всяка от преработените си глазури върху четири керамични маси, при изпичане до конус 6 и до конус 10. Наръчникът на Potclays за начинаещи за изпробване на глазури препоръчва:

• 6–10 пробни плочки (малки парчета за изпробване на глазура) от масата, която наистина ще използвате, като отбележите дали са изпечени на бисквит или напълно изсъхнали
• само по една промяна наведнъж
• еднократно и двукратно потапяне, за да видите глазурата в тънък и в дебел слой
• всички плочки в едно и също зареждане на пещта
• знак на всяка плочка преди изпичането – с печат, издълбаване или подглазурен молив.

Предлагаме плочки, които стоят изправени, защото плоската плочка скрива докъде се стича глазурата, с релефна ивица, която показва как глазурата изтънява и променя цвета си по ръбовете, и с неглазирано дъно. Поставете всяка върху малка чинийка или парче бисквит, или върху плоча, намазана с огнеупорна ангоба, за да се събират капките. Поставете близо до плочките контролен конус – малък керамичен конус, който се огъва, когато е получил достатъчно топлина – за да покаже какво са получили те; наръчникът „Изпичане в обикновена пещ“ обяснява конусите. Дайте на всяка плочка кратък код и го запишете до рецептата в записките си. Уилърс (Willers) в статия за Ceramic Arts Network използва цифри и букви и записва самата система в началото на тетрадката.

Серии проби

Серията проби е редица проби, която преминава на равни стъпки от една смес към друга: от една глазура към втора или от базисна глазура към същата глазура с повече оцветител. Дерек Ау например увеличава железния оксид в прозрачна базисна глазура на стъпки от по 1%. Обемният метод, свързван с Иън Къри (Ian Currie), пести време, защото замесвате само двата края:

1. Замесете двете крайни глазури, A и B, като замеси с еднакъв размер и пресейте и двете.
2. Добавете вода към тази с по-малък обем, докато двете имат точно еднакъв обем в мокро състояние.
3. Разбъркайте и двете, след това със спринцовка отмерете всяка смес в отделна номерирана чаша.
4. Разбъркайте всяка чаша и потопете в нея плочка.

В нашия пример A е 100 g прозрачна базисна глазура, а B е същата с добавени 4 g червен железен оксид (добавка от 4%). Всеки милилитър от B съдържа същия дял базисна глазура като милилитър от A плюс желязото, така че чашите преминават от глазура без желязо до 4% на стъпки от 1%. Всеки край дава 100 mL за серията, което по наша оценка се покрива от замес от 100 g.

Методът изисква внимателни сметки, добре разбъркани крайни глазури с еднакво относително тегло и точна везна. Дерек Ау смесва и по тегло вместо по обем. Триъгълната серия проби прави същото с три крайни глазури, подредени в триъгълник.

Когато някоя стъпка изглежда обещаващо, Запиши като копие на страницата на рецептата я запазва като отделна рецепта и оставя оригинала непроменен.

Водене на записки

Уилърс описва целта добре: „достатъчно информация, за да можете да повторите или да избегнете резултатите, които сте открили“. Запишете какво смятате да изпробвате, преди да започнете, и резултатите, когато изваждате изделията от пещта. Potclays добавя начина на нанасяне, дебелината, керамичната маса и цялото изпичане, включително рампите, задържанията и охлаждането. Рампата е скорост на нагряване или охлаждане, например 60 °C (108 °F) на час, а задържането поддържа пещта на една температура за определено време. Записвайте партидните номера, използваната вода и всяка замяна: смяната на фелдшпата в Clay Art Center наложи да се коригират около половината от глазурите му.

В Glazecalc записаната рецепта съдържа самата рецепта. Дневникът на изпичане записва всяко изпичане: пещта, датата, часовете, температурите, конусите и бележките. Бележките съдържат всичко останало, например записа за замеса по-горе и какво е показала всяка плочка.

Източници

• Glazy: Raw materials
• Glazy: Specific gravity
• Digitalfire: Specific gravity
• Digitalfire: Epsom salts
• Digitalfire: CMC gum
• Digitalfire: Dipping glaze
• Digitalfire: Bentonite
• Digitalfire: Water solubility
• Digitalfire: Gerstley Borate
• Digitalfire: Mahavir potash feldspar
• Digitalfire: Flint
• Clay Art Center: The end of an era, the extinction of Custer feldspar
• Berkeley Potters Studio: What the flux, November 2023
• New Mexico Clay: Gerstley Borate Original
• Ceramic Arts Network: Glaze chemistry 101, a quick course on mixing ceramic glazes (Zakin)
• Ceramic Arts Network: How to keep good records when testing ceramic glazes (Willers)
• Ceramic Arts Network: 8 ways to apply glaze (Hopper)
• Derek Au: Mixing test glazes
• Derek Au: Digital scales for weighing glazes
• Derek Au: Triaxial testing
• Уики по керамика на UT Austin: How to mix glazes
• Potclays: The beginner's guide to glaze testing
• Potclays: Glaze hydrometer
• Potterycrafts: Nordic Blue Mist powder glaze
• HSE: Glaze and colour preparation (CR1)
• Valentine Clays: Flint technical data sheet
• Форум Ceramic Arts Daily: Ian Currie test tiles